БЛЯСЪК И РАЗКОШ В ЗЕЛЕНО – Сватбеният ден на Милена и Атанас – 06.06.2015
Запознахме се с Милена на 24-ти януари 2015 г. Тя дойде в офисът, за да се срещне със съпруга ми, който искаше да наеме за фотограф на сватбата си. В разговора с него е станало въпрос, че имат дата и локация за сватбата, но все още не са започнали по-сериозна организация. Иван (съпругът ми), съответно е предложил да се види и с мен, за да прецени, дали можем да си бъдем полезни, взаимно. Като влезнах в офисът, ме посрещна едно позитивно и лъчезарно момиче, представихме се една на друга и вълнуващият разговор за предстоящото събитие, започна. Той течеше леко и гладко, все едно не се виждаме за първи път, а сме познати от дълго време. В края, Милена вече знаеше, че ще работим заедно и взаимно доволни от първата ни среща, се разделихме. На следващата среща, дойде и бъдещият съпруг Наско, за да се запознаем и с него. Той също беше усмихнато момче и двамата бяха страхотна двойка. Заедно от 10 години и все пак решени, че ще се оженят. Честно казано, много малко хора решават да направят сватба, след толкова дългогодишна връзка, но когато любовта е все още толкова силна, като при Милена и Наско, пречка за това няма.
До сватбата оставаха четири месеца, през които последваха множество срещи, писма и обаждания. Събрахме екипът от професионалисти и определихме концепцията. Щеше да има изнесен ритуал с прекрасна гледка към морето, много цветя съчетани в цикламено и зелено (които бяха дело на талантливата Емилия Николова) и материи в зелено и бяло, за да подхождат на локацията. Милена ми каза, че иска сватбата им да е различна, пищна и много красива. Искаше тя да се отличават от всички сватби, правени в техния град. Беше разглеждала един мой проект с декор от хартиени цветя и сподели, че много и допада. Разчупихме малко идеята и решихме в средата на декора да има хартиени цветя, които да бъдат осветени с парове (което създаде прекрасен ефект на светещи цветя), а отстрани тежко падащи воали. Милена до последно много се чудеше, дали това да е декора на тяхната сватба, защото да сега не беше виждала подобно нещо да се прави в нашата област (да не кажа и в България). Гледахме го само на снимки по чуждите сайтове, но бъдещата булка не беше сигурна, как ще стане на живо и дали ще стои добре. Щастлива съм, че в крайна сметка ме послуша, защото и обещах, че ще и хареса. Тя искаше нещо, което не са виждали в нейния град и щеше да го получи. Когато видях усмивката на лицето и и благодарностите, които тя и Наско, отправиха към мен, в деня на сватбата, бях щастлива и удовлетворена, че съм успяла да впечатля младоженците и най-важното, уцелила съм техния вкус.
Има булки, които имат ясна представа точно, какво искат, за своята сватба. Но има и такива, които се доверяват на мен. В този случай, моята задача е доста по-сложна, защото не просто трябва да предложа нещо, а трябва да успея да го пречупя през вижданията на булката, за да съм сигурна, че ще и хареса. Мисля че в този случай, нещата се получиха прекрасно. Това беше втората поред сватба, която осъществявах и бях не по-малко притеснена, от първия път. Когато всичко беше готово, изнесеният ритуал и локацията бяха украсени, не можех да се нагледам на цялата красота и чак не ми се вярваше, че именно аз съм постигнала това. Благодаря от сърце на Милена, за безпрекословното доверие, които ми указа, довери ми се изцяло за изпълнението на концепцията и се съгласи с всяка моя идея.
Сватбата мина прекрасно, младото семейство си каза ДА, под звуците на морето, танците бяха щури и в големи дози и всички много се забавляваха. Милена беше прекрасна булка с красива и изящна рокля, а мъжът и само можеше да се усмихва от страни и да се радва на красивата си жена.
Искам да благодаря на тези мили хора, които съм щастлива, че срещнах и чиято сватба имах честта, да организирам. Благодаря ви Миленка и Наско, че ми се доверихте и ме направихте част, от вашата приказка!
Винаги ваша – Мартина!
Снимки: Ivan Slavov photography
