ЕМОЦИЯ, НЕЖНОСТ, ЛЮБОВ… СВАТБАТА НА МЕГИ И ИВО – 03.09.2016
Написването на историята на прекрасните Меги и Иво, определено ми отне доста време. И не защото, нямам какво да кажа… напротив! Нещата за разказване са толкова много, а в същото време, трябва с възможно най-малко думи, да опиша всичко, около сватбата на сем. Радеви и разбира се, самите тях. Тях двамата, също е трудно да опиша само с няколко думи, но ако трябва да го направя ще кажа, че Меги и Иво са младоженците, които ще помня винаги. Това са хората, които са пример за това, как изглежда истинската, неподправена и чиста любов, във всичките и измерения. Това са младоженците, с които организацията беше най-забавна, а прекараното време заедно, прекрасно изживяване! Думите, отново станаха много, за това преминавам по същество с историята за организирането на сватбения ден, на Меги и Иво.
Те дойдоха да се срещнат с мен, в на 27 юни 2015 г., а сватбата беше планувана, през септември 2016 г. Поговорихме си, как си я представят. Нямаха някакви конкретни идеи и места, както и точна дата за сватбата. За момента събираха информация скоро, щеше да започне еуфорията, по организацията. Още на първата среща, много ми допаднаха и като двойка, и като хора. Меги е непрестанно усмихнато и много позитивно момиче, сякаш детето в нея, никога не си е отивало. Иво пък, има страхотно чувство за хумор, което винаги се появява толкова на място и толкова премерено, че няма как да не се смееш, от сърце. Диалогът с тях беше повече от приятен, защото пред мен стояха едни млади, умни и изключително възпитани хора, които няма как да не харесаш, веднага.
След срещата ни, им изпратих оферта по е-мейла, но така и не получих отговор… веднага. Мислех си, че може пък да са решили, да организират всичко сами (което определено е доста трудно от чужбина – те живеят в Германия), но разбира се, всеки има право на избор и както обичам да казвам – „Няма не възможни неща“. И така, до 5 октомври, когато получих съобщение от Меги, че искат да се чуем и да ми обяснят, какво са решили за сватбата си. Поговорихме си, разказаха ми, вече по-подробно очакванията си и ми казаха датата, за сватбата. От там, се заех, аз. Предложих им локация за изнесен ритуал и за сватбеното тържество, църква за венчавката, екип за сватбата (бяха наели само съпруга ми и то 2 години по-рано!) и обсъдихме всичко, което беше необходимо, за големия им ден. Капарирах локацията, запазих часове за ритуалите, направихме сценарий за самия ден, който те публикуваха, в специално изработения от Иво, сватбен сайт. Ритуалът щеше да е много специален, защото двамата щяха да си кажат един на друг клетви, написани от тях самите. За церемонията, преведохме и разпечатахме клетвите на два езика, за чуждестранните им гости, които бяха не малка част, от всички поканени. За цялото време, на организацията, Меги и Иво, дойдоха да се видим, само един път, когато си бяха в България, по празниците. Следващата ни среща, щеше да е няколко дни, преди големия ден.
Организацията на сватбата вече беше към своя край и дойде време, да изготвим концепцията. Решихме да заложим на романтика, контрастни цветове и много светлини. Акцентът беше цикламата, която преобладаваше в цветните аранжировки, изнесения ритуал, сладкия бар, а съпътстващите я розово и бяло, завършиха цялата картина. Пет метров декор, с хартиени цветя, осветен в цветовете на сватбата, величествено щеше да се издига зад младоженската маса, а на самата нея, решихме да има много цветя и много свещи, между тях. Комплиментът за гостите, вместо традиционните подаръчета по масите, беше сладък бар, от който всеки можеше да опита, красиви тематични сладки.
В края на август, приключихме с финалните щрихи, имахме разпределението на гостите, схема за настаняването им, подробен план, как ще протече денят, а аз вече очаквах младоженците. Пръв се върна Иво и на него се падна тежката задача, да дегустира сватбеното меню. Наистина беше труден избор, защото всичко много му харесваше. Това със сигурност беше най-забавната дегустация, на която съм присъствала, но нямаше как да не е, щом Иво беше там. Меги също дойде след няколко дни, дегустирахме тортата, направихме срещи с част от екипа, за сватбата им, обсъдихме плана за деня и бяхме готови.
Големият ден настъпи и аз и екипът ми, се отправихме към Атриум, за да подготвим украсата. Работата беше разпределена и изпълнението на концепцията започна, а аз отидох при Меги, която очакваше своя избраник, да я вземе. Сватбата протичаше нормално и всичко вървеше по план. Мина взимането на булката, църковният брак, фотосесията и следваше изнесеният ритуал. Приветствахме гостите на терасата на“ Атриум“ и в очакване на младоженците, те се любуваха се на прекрасната гледка, пиеха шампанско и се наслаждаваха на сладките изкушения. Когато Меги и Иво влезнаха, под звуците на сватбения марш и всичко започна, аз станах свидетел на най-романтичната и трогателна церемония. Въпреки, че бях чела обетите им предварително (защото трябваше да са включени в сценария на ритуала) и знаех, какво ще си кажат един на друг, като повечето присъстващи на събитието, аз не успях да сдържа сълзите си! Плаках и се смях едновременно, защото обетът на Иво, нямаше как да мине, без страхотното му чувство, за хумор. Беше прекрасно. И те двамата, и думите, които си казаха и цялата романтика, която беше навсякъде, около тях!
Малко по-късно, младоженците откриха дансинга с прекрасен романтичен и забавен танц, чиято хореография беше на Меги. Цялата вечер беше много весела и премина в много танци, смях и забавления. Специалният подарък от кумовете, беше заря, за която Меги и Иво нищо не подозираха, а аз стоически успях да не кажа и думичка за това, предварително. И ефектът беше страхотен. Когато в разгара на вечерта им съобщихме, че заедно с всички гости, трябва да се качат на терасата, те наистина бяха много изненадани и в последствие безкрайно щастливи от запомнящия се подарък.
Мога да пиша още много и ако трябва да опиша всичко за сватбата и за прекрасните младоженци, може би никой няма да го дочете. За финал ще кажа, че това беше сватбата, за която се вълнувах, най-много и не по-малко, се притеснявах. И не от това, че няма да се справя или нещо ще се обърка. А от това, че през всичките тези месеци, Меги и Иво, не спираха да ми повтарят, колко са ми благодарни за всичко и как нямат и 1% съмнение, че всичко ще е перфектно. А това, повярвайте ми, колкото ме ласкаеше, толкова ме и плашеше. Защото аз поемам огромна отговорност за деня на всички младоженци, които са ми се доверили. Но когато получа благодарностите, преди всичко да е приключило, отговорността, се увеличава още повече!
Меги и Иво, безкрайно съм щастлива, че ви срещнах в живота си и имах щастието, да бъда част от вашата приказка. Почти едната година, в която организирахме всичко, мина неусетно, в много смях и приятни емоции. Наистина не исках, вашата сватба да свършва, точно по същия начин, както не исках, на времето, да свършва моята. Комуникацията с вас, беше огромно удоволствие и да си призная, доста ми липсва. Красиви, усмихнати, интелигентни и положителни хора, като вас, все по-рядко се срещат и аз съм късметлийка, че ви познавам.
От сърце ви пожелавам, от тук нататък в живота ви, да се случват само положителни неща, да изживявате все по-прекрасни и незабравими емоции и когато има сълзи, те да са от щастие, както на вашата сватба! Обичайте се, все така и бъдете щастливи, завинаги!
Винаги ваша,
Мартина!
