ЗАГАДЪЧНО СИНЬО, В СВАТБЕНИЯ ДЕН НА КАТЯ И ЙОРДАН
Включих се в организацията за сватбата на Катя и Данчо, в малко по-късен етап. Първоначално, те бяха наели съпруга ми за фотограф, като му бяха казали, че сами ще си правят организацията на сватбата си, а той им беше помогнал в намирането на някои от необходимите услуги.
Аз се запознах с тях през пролетта, когато се бяха върнали от Англия (където живеят), за да се срещнат с екипа за сватбата си. Съответно имаха и среща с Иван, който изненадващо за мен се обади и ми каза да се присъединя към тях, защото искат да наемат и мен. Разбира се, бях приятно изненадана, защото от Иван, бях чувала само хубави неща за тези младоженци. Срещнах се с тях и лично се уверих, че са прекрасни. На дълго и широко обсъдихме всичко, което са направили до този момент и от къде трябва да се включа аз. Екипът им беше избран, локацията също, поканите бяха раздадени и съответно имаха часове за ритуалите. Оставаше да се изгради цялостна концепция за сватбата, да направим няколко срещи с флорист, да се изготви подробен план, как точно щеше да протече сватбата им и да се изгладят всички малки детайли, които бяха важни за специалния им ден. И аз се заех.
Украсата на залата за тържеството, щеше да е в класически стил, подхождащ на тежката обстановка на ресторанта. Заложихме на златния и бежов цвят в материите, а в цветята, на пастелните, светли тонове, като за контраст решихме, да включим синьо. Младоженците имаха известни притеснения, дали този цвят няма да стане излишен и ще се впише ли, в цялостната концепция, но аз бях сигурна, че ще стане прекрасно. Радвам се, че ми се довериха за това, защото наистина се получи чудесна комбинация, а за още повече загадъчност, синьото присъстваше и в осветлението на цялата зала.
И така, дългоочакваният ден, дойде. Всичко вървеше по план и аз, заедно със снимачния екип, пристигнахме в дома на Катя. Няма да забравя, колко притеснена беше тя и как, когато ни видя каза: „Е сега, като ви виждам, още повече се притесних“! Аз пък и казах, че точно защото ни вижда, трябва да се успокои, защото аз бях там, за да мине всичко по план и я уверих, че няма, какво да се обърка. И така, гримът на булката беше към своя край, а аз получих информация по телефона, че Данчо вече пътува към дома и. Остана малко време за снимки и вече се чуваха тъпана и гайдата, пред входната врата. Катя беше добре пазена, но пък Данчо толкова яростно се опитваше да си вземе жената, която обича, че нищо не беше в състояние да го спре. Срещата между двамата беше вълнуваща и нямаше как да не е, като виждаш искрената любов, между двама млади хора, която заразява, всички наоколо. Ето това е сватбата – вълнение, любов, еуфория и всички онези прекрасни емоции, които изпитваме само веднъж в живота си!
Емоциите и при двамата приливаха и това си пролича и в храма, където се венчаха пред Бог и в ритуалния дом, където станаха съпруг и съпруга, пред законите на Република България. Денят продължи с фотосесия на младоженците, докато гостите им се наслаждаваха на чаша шампанско в лоби-то на Гранд хотел Приморец. Последваха бурни аплодисменти при пристигането на младоженците, след което и поздравления и снимки с гостите. Тържествената част в ресторанта, беше едно истинско празненство. Неспирни игри и танци, много настроение, смях и веселие. Наистина, една прекрасна и много весела, сватба.
Радвам се, че макар и малко късно, имах възможността да бъда част от сватбения ден на Катя и Йордан. Защото това бяха поредните младоженци, с които работата беше удоволствие. Двамата са заедно от много години но между тях прехвърчат искри, сякаш любовта им, току що се е зародила. Заедно се прекарахме чудесно и на следсватбената фотосесия, която подаряваме на всички младоженци, които наемат едновременно мен и Иван. При съпруга ми, сесиите винаги са предизвикателство, защото не са просто снимки, на целуващи се, влюбени младоженци. На Катя и на Данчо, се наложи да се катерят и спускат по крепостни стени, да плуват във вода, в която често се срещат водни змии, да се задържат прави на клатеща се лодка в морето и с готовност повтаряха всичко, когато чуеха любимата думичка на Иван – „ПАК“. Катя, може би е единствената булка, която нито веднъж, за толкова много часове не измърмори, не каза че не може да направи нещо и не се нацупи! След края на сесията, младоженците заведоха целия екип на вечеря, за което благодарим, още веднъж. Заедно, отново обсъдихме цялата сватба и с много смях и хубави спомени, сложихме край на вълнуващия ден.
Катя и Данчо! Пожелавам ви, пламъкът в очите ви никога да не изгасва, да сте все така влюбени и отдадени, един на друг! Бъдете здрави и живейте семейният си живот така, че да бъдете вечен пример за децата си, внуците, правнуците… Благодаря ви, че ми се доверихте и поверихте този важен за вас ден, в моите ръце. Щастлива съм, че ви срещнах и че вие сте поредните младоженци, които никога няма да забравя!
Винаги ваша,
Мартина!
