Сватбеният ден на Диляна и Велислав – 10.10.2015
Започвам разказа си за Диди и Вельо, малко по-отдалеч, засягайки форумите. Да, форумите и за да разберете защо, ще се радвам да прочетете и останалата част, от текста.
Колко от вас вярват на форумите? Аз доста често ги чета, но когато търся мнение за някого е доста спорно, дали им вярвам. За съжаление, във всяка една сфера и професия, форумите служат за реклама. Рекламиращият се регистрира, като краен потребител и започва да пише суперлативи за себе си. Е, същото е и при сватбите. Вече, като по-запозната с материята, много ясно разбирам, кога сватбени агенции, фотографи, видеографи, флористи и т.н., се регистрират, като булки и започват да хвалят и предлагат услугите си. Ами, за мен това не е правилно, грозно е и е подвеждащо! Ето защо аз направих друго. Писах във форум, представих се коя съм и какво е моето ново начинание. Разбира се, предложих и изгодна оферта на бъдещите младоженци, от която те да спечелят. По този начин, си помагаме взаимно – те избират мен и ми предоставят сватба, за портфолио, аз пък давам всичко от себе си, за да се получи тяхната сватба толкова прекрасна и невероятна, колкото са искали, срещу изгодна оферта. Това за мен е и начинът, да предложиш услугите си, като се представиш с името си. Другото е фалш и една голяма лъжа. Това обаче явно не се хареса на модераторите на форума, които явно приемат начинът с фалшивите булки и той не ги притеснява, та те изтриха поста ми. Но… преди да го изтрият, с мен се свърза Диди 
Тъй като пазя първото и съобщение бих желала да го споделя с вас:
„Здравей, на нас ни предстои сватба през октомври. Ако предложението ти е все още в сила и си готова да се довериш на нас, ние също сме готови да ти се доверим за нашия сватбен ден. Права си, че всеки има нужда да му се даде шанс.
Ако решиш ми пиши, може да си разменим телефоните и да се срещнем
Хубава вечер“
Първото нещо, което разбрах от това съобщение беше, че е написано от възпитан и образован човек, а с такива хора, нещата винаги се получават, прекрасно! Започнахме да комуникираме с Диди, разменихме си няколко съобщения и накрая се срещнахме с нея и с бъдещия и съпруг – Велислав. Срещата протече прекрасно и аз имах възможността да разговарям с наистина възпитани, мили и влюбени хора, които накрая, решиха да ми се доверят.
Диди и Вельо си бяха резервирали локация за сватбеното тържество и всичко останало беше пред нас. След още няколко срещи екипът беше събран и започнахме да обсъждаме украсата. Съобразявайки се с интериора на ресторанта, избрахме цветовете да са кафяво и шампанско, а акцент в декорацията, щеше да бъде кафето.
Организацията си течеше гладко, за сега пречки нямаше. Докато при последната ни среща с ресторанта, ни беше съобщено, че в деня на сватбата на Диляна и Велислав, ще има дневна сватба, в същия ресторант. Тя трябваше да продължи до 17:00 ч., а гостите от „нашата“, трябваше да бъдат настанени в 18:30 ч.!!! Това е само час и половина, за почистване на ресторанта от предходната сватба, декориране на мястото за „нашата“ и настаняване на гостите! Не знам как да го обясня, но казано на кратно, това е почти НЕВЪЗМОЖНО! Аз бях в потрес и шок, как ще се оправя за толкова малко време (като по принцип декорацията на една нощна сватба, започва от сутринта) и в същото време безкрайно ядосана на управата на локацията, които допускат такова нещо. В последствие разбрах, че това е редовна практика при тях, защото в случая приоритет са им изкараните средства, от колкото качеството на услугата, която предлагат. В деня на сватбата установих, че нито услугите, нито държанието им отговарят на нормалните човешки взаимоотношения, но не мисля да изпадам в подробности и да ви занимавам с това. Просто за себе си реших, че повече няма да правя сватби в тази локация и в името на собственото си здраве, и в името на младоженците, които има риск да не получат всичко, за което сме говорили, не по моя вина.
В крайна сметка, успяхме да се справим навреме, благодарение на моите прекрасни асистенти. БЛАГОДАРЯ ВИ!!! Гостите бяха посрещнати и настанени в точния час и сватбата започна. Много весело и много емоционално събитие. Диди не спря да танцува цяла вечер, дори и за минутка, и цялата грееше от щастие. Гостите се забавляваха и дансингът не остана празен, нито за миг. В края на официалната част от тържеството, Диди ме покани на дансинга и ми благодари от нейно име и от името на Вельо, като ми подариха една прекрасна, специално изработена за мен, книга за пожелания, в която бяха написали нещо много трогателно. Няма как да го разкажа, за това направо ще го цитирам. Сега, съпоставяйки първото и последното съобщение от тези прекрасни младоженци, очите ми се пълнят със сълзи от щастие, че отново съм се справила. Това беше последната ми сватба от първия ми сватбен сезон и дори не бях мечтала, за такъв прекрасен завършек. Ето го и посланието:
„Скъпа Марти, благодарим ти за прекрасния ден, който създаде, с толкова любов за нас. Да си сватбен агент, не е просто работа, това е призвание. Ти имаш дарбата, да сбъдваш мечтите на бъдещите младоженци и да ги караш да се чувстват, неповторими. Надмина всички наши очаквания и за секунда не изпитваме съжаление, че ти се доверихме за организацията на нашия сватбен ден. Пожелаваме ти да продължаваш да радваш и вдъхновяваш бъдещите семейства със своя различен поглед за нещата, с отзивчивостта и търпението, с които подходи към нас, с креативността и неповторимия си стил.“
Скъпи Диди и Вельо, благодаря ви от сърце, че ми се доверихте и избрахте мен. Вие сте прекрасни хора и много се радвам, че имах възможността да ви опозная. Направихте ме изключително щастлива с прекрасния си жест и милите думи. Благодаря ви, че вие бяхте поредните младоженци, които ми показаха че това е моето призвание, това е нещото, което искам и което трябва да правя. Благодаря ви, че оценихте усилията ми и останахте доволни от това, което направих с огромно желание, за вас. Бъдете щастливи и се обичайте все така, до края на живота си!!!
Винаги ваша – Мартина!
