Диляна и Велислав

Започвам разказа си за Диди и Вельо, малко по-отдалеч, засягайки форумите. Да, форумите и за да разберете защо, ще се радвам да прочетете и останалата част, от текста.

Колко от вас вярват на форумите? Аз доста често ги чета, но когато търся мнение за някого е доста спорно, дали им вярвам. За съжаление, във всяка една сфера и професия, форумите служат за реклама. Рекламиращият се регистрира, като краен потребител и започва да пише суперлативи за себе си. Е, същото е и при сватбите. Вече, като по-запозната с материята, много ясно разбирам, кога сватбени агенции, фотографи, видеографи, флористи и т.н., се регистрират, като булки и започват да хвалят и предлагат услугите си. Ами, за мен това не е правилно, грозно е и е подвеждащо! Ето защо аз направих друго. Писах във форум, представих се коя съм и какво е моето ново начинание. Разбира се, предложих и изгодна оферта на бъдещите младоженци, от която те да спечелят. По този начин, си помагаме взаимно – те избират мен и ми предоставят сватба, за портфолио, аз пък давам всичко от себе си, за да се получи тяхната сватба толкова прекрасна и невероятна, колкото са искали, срещу изгодна оферта. Това за мен е и начинът, да предложиш услугите си, като се представиш с името си. Другото е фалш и една голяма лъжа. Това обаче явно не се хареса на модераторите на форума, които явно приемат начинът с фалшивите булки и той не ги притеснява, та те изтриха поста ми. Но… преди да го изтрият, с мен се свърза Диди :) Тъй като пазя първото и съобщение бих желала да го споделя с вас:
„Здравей, на нас ни предстои сватба през октомври. Ако предложението ти е все още в сила и си готова да се довериш на нас, ние също сме готови да ти се доверим за нашия сватбен ден. Права си, че всеки има нужда да му се даде шанс.
Ако решиш ми пиши, може да си разменим телефоните и да се срещнем
Хубава вечер“
Първото нещо, което разбрах от това съобщение беше, че е написано от възпитан и образован човек, а с такива хора, нещата винаги се получават, прекрасно! Започнахме да комуникираме с Диди, разменихме си няколко съобщения и накрая се срещнахме с нея и с бъдещия и съпруг – Велислав. Срещата протече прекрасно и аз имах възможността да разговарям с наистина  възпитани, мили и влюбени хора, които накрая, решиха да ми се доверят.

Диди и Вельо си бяха резервирали локация за сватбеното тържество и всичко останало беше пред нас. След още няколко срещи екипът беше събран и започнахме да обсъждаме украсата. Съобразявайки се с интериора на ресторанта, избрахме цветовете да са кафяво и шампанско, а акцент в декорацията, щеше да бъде кафето.

Организацията си течеше гладко, за сега пречки нямаше. Докато при последната ни среща с ресторанта, ни беше съобщено, че в деня на сватбата на Диляна и Велислав, ще има дневна сватба, в същия ресторант. Тя трябваше да продължи до 17:00 ч., а гостите от „нашата“, трябваше да бъдат настанени в 18:30 ч.!!! Това е само час и половина, за почистване на ресторанта от предходната сватба, декориране на мястото за „нашата“ и настаняване на гостите! Не знам как да го обясня, но казано на кратно, това е почти НЕВЪЗМОЖНО! Аз бях в потрес и шок, как ще се оправя за толкова малко време (като по принцип декорацията на една нощна сватба, започва от сутринта) и в същото време безкрайно ядосана на управата на локацията, които допускат такова нещо. В последствие разбрах, че това е редовна практика при тях, защото в случая приоритет са им изкараните средства, от колкото качеството на услугата, която предлагат. В деня на сватбата установих, че нито услугите, нито държанието им отговарят на нормалните човешки взаимоотношения, но не мисля да изпадам в подробности и да ви занимавам с това. Просто за себе си реших, че повече няма да правя сватби в тази локация и в името на собственото си здраве, и в името на младоженците, които има риск да не получат всичко, за което сме говорили, не по моя вина.

В крайна сметка, успяхме да се справим навреме, благодарение на моите прекрасни асистенти. БЛАГОДАРЯ ВИ!!! Гостите бяха посрещнати и настанени в точния час и сватбата започна. Много весело и много емоционално събитие. Диди не спря да танцува цяла вечер, дори и за минутка, и цялата грееше от щастие. Гостите се забавляваха и дансингът не остана празен, нито за миг. В края на официалната част от тържеството, Диди ме покани на дансинга и ми благодари от нейно име и от името на Вельо, като ми подариха една прекрасна, специално изработена за мен, книга за пожелания, в която бяха написали нещо много трогателно. Няма как да го разкажа, за това направо ще го цитирам. Сега, съпоставяйки първото и последното съобщение от тези прекрасни младоженци, очите ми се пълнят със сълзи от щастие, че отново съм се справила. Това беше последната ми сватба от първия ми сватбен сезон и дори не бях мечтала, за такъв прекрасен завършек. Ето го и посланието:

„Скъпа Марти, благодарим ти за прекрасния ден, който създаде, с толкова любов за нас. Да си сватбен агент, не е просто работа, това е призвание. Ти имаш дарбата, да сбъдваш мечтите на бъдещите младоженци и да ги караш да се чувстват, неповторими. Надмина всички наши очаквания и за секунда не изпитваме съжаление, че ти се доверихме за организацията на нашия сватбен ден. Пожелаваме ти да продължаваш да радваш и вдъхновяваш бъдещите семейства със своя различен поглед за нещата, с отзивчивостта и търпението, с които подходи към нас, с креативността и неповторимия си стил.“

Скъпи Диди и Вельо, благодаря ви от сърце, че ми се доверихте и избрахте мен. Вие сте прекрасни хора и много се радвам, че имах възможността да ви опозная. Направихте ме изключително щастлива с прекрасния си жест и милите думи. Благодаря ви, че вие бяхте поредните младоженци, които ми показаха че това е моето призвание, това е нещото, което искам и което трябва да правя. Благодаря ви, че оценихте усилията ми и останахте доволни от това, което направих с огромно желание, за вас. Бъдете щастливи и се обичайте все така, до края на живота си!!!

Винаги ваша – Мартина!

12489412_1255915474437077_5214535700134230509_o
12489470_1255915391103752_674808501497893152_o
12605551_1255915844437040_4397688235905272290_o
12622336_1255915437770414_1627508732514688939_o
12493507_1255915557770402_1590897811164296241_o
12489274_1255916204437004_2865372369563229485_o
12473903_1255915921103699_5577792011636887364_o
12604839_1255916277770330_8532157350492432313_o
12622396_1255915854437039_7841446336581971406_o
12513508_1255917094436915_1948912880568742459_o
12593458_1255917167770241_2655931086048627564_o
12489208_1255916974436927_545827052509925982_o
12594011_1255917721103519_7139030769024285895_o
12615563_1255918134436811_4970619083096036175_o
12615235_1255918401103451_1394123129342761945_o
12622339_1255918467770111_6519157430973474653_o
12615669_1255917161103575_5331135969017276615_o
12304138_1671971623050561_3434358026634538386_o
12247899_1671971629717227_4627973681665001334_o
12304061_1671971606383896_539505226410455535_o
12304321_1671971453050578_6546395901033817611_o
12291144_1671971516383905_8006711155715843590_o
12307988_1671971449717245_460379259076109125_o
12322965_1671971669717223_5640319627246689268_o
12304518_1671971513050572_3607573705686005630_o
12314263_1671971566383900_2180680648139465504_o
12304525_1671971529717237_8129455752087508760_o
12304348_1671971743050549_8796622840944594180_o
12087136_10206728684207822_5032756120672773593_o
Share it: